Част от тях ги родих като птици
и, поглеждайки плахо нагоре,
ги побутнах във стройни редици
да летят и за мен да се борят.
Част от тях ги родих като камък
(да се пазя от чуждите птици ли?).
Част от тях изгорих, част – продадох,
част смених за фалшиви жълтици.
И сега ме събуждат все още,
изтървани от поглед (родени
безпризорни) – вампири среднощни
и ме ръчкат с горещи ръжени:
мойте думи (на чувствата – мощи)!
Само думата "обич" е в мене.
© Павлина Гатева Все права защищены