Животът ме вика и маха с ръка, след него да вървя ме кани, а аз, с помръкнала от мъката душа, му правя жест, че тука ще остана. Той свива безразлично рамене, обръща се и прави ведра крачка, и продължава с другите напред, а изостаналите бързо биват смачкани.
Аз, уморена от пътя, сядам на сянка и свалям от скука своите дрехи, тук, до теб реших да остана, където животът неволно от пътя те отнесе, където някога и ти изостана, и смазан от тълпата беше, но ти не се бой, аз ще остана завинаги до теб!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.