9 июн. 2010 г., 09:39

Аз ще остана 

  Поэзия » Гражданская
1062 1 5

                  Аз ще остана

 

Опитва светът да ме всячески смаже,

подтиква ме път емигрантски да хвана,

не тръгна ли, щял да ме с нещо накаже,

но въпреки всичко – аз тук ще остана!

 

Заплашва ме с мутри, с закони ме гони,

финансов хомот ми набързо надяна,

надува строителни мега-балони,

но аз съм инат и докрай ще остана!

 

Безжално ме граби, създава ми кризи,

не спря да ме трови с лъжи от екрана,

дори улесни ме, премахвайки визи,

но аз обещал съм, че тук ще остана!

 

На алчни отрепки живота ми даде,

а те - и на ближния - дълг не прощават,

наивния кадър отдавна извади,

но аз съм от тези, които остават!

 

И, колкото по-настървено ме тика

да бягам и яростно стяга колана,

то толкова по-убеден ще извикам:

„Убий ме, но тук съм решил да остана!”

 

© Марин Цанков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления за упоритостта! Харесах!
  • Последният куплет на стихотворението ти е перфектен. Издържан е и като послание и в техническо отношение. Пожелавам ти да не слизаш под летвата, която сам си си поставил с него. Успех!
    Поздрави от още един "Оставащ"!
  • "финансов хомот ми набързо надяна"...Много точен израз!И аз съм от тези, които остават, не защото не могат, а защото не искат!Поздрав!
  • Замисли ме. Тия дето оставаме, след всичко това, дали сме патриоти или мазаохисти? Поводите за национална гордост, произтичащи от най-новата ни (преходна)история, като че ли, не са много. Не че съвсем ги няма...
    Темата касае един труден избор.
    Поздравявам те за твоя!
  • http://www.youtube.com/watch?v=MCBaCrICuEw
Предложения
: ??:??