Когато Бог създаде мен – той не знаеше какво си навлича, майка ми смятала да абортира, но напук на Бог – оцелях, оцелях, за да говоря – май само това мога; оцелях, за да обичам – и това се научих да правя; оцелях, за да мразя – това е моето изкуство; оцелях, за да бъда себе си – като малцина други; оцелях, за да пиша бели стихове – римата ми не върви; оцелях, за да се смея на живота – вече спрях да се страхувам от смъртта; оцелях, за да бъда егоистка – като всички вас; оцелях, за да бъда сакрастична – така ме научи животът; оцелях, за да съм сама – защото така пожелах.
Оцелях и от смъртта – защото знаех, че мога; оцелях и от бедността – защото вярвах, че ще успея; оцелях и от угризения – продадох си съвестта; оцелях и от мъката – защото не й се поддадох.
Оцелях, за да живея – един живот като насън; оцелях, за да умея – да бъда такава, каквато съм; оцелях, за да видя, че съм красива – въпреки външната грозота; оцелях, за да покажа, че мога... просто ей така.
Бог не ме харесва, но и на мен не ми е симпатичен, от години водим все една и съща студена война, играем „Го” и сме вечно с равен резултат, непрекъснато си правим мръсни номера.
Когато Бог създаде мен – той не знаеше какво си навлича, а когато аз създадох Бог – знаех с какво се захващам.
Благодаря ти, Гале, но това е така, защото виждаш само доброто в мен, а всеки един човек има и своя мрачна страна.
Искам да прокарам малко разяснение - аз не съм християнка и моята перспектива за "Бог" е съвсем различна. Разбира се, уважавам религията (доколкото познанията ми позволяват) и хората, които я изповядват.
В това стихотворение "Бог" е именно този "Бог", които всички християни покрай мен ми втълпяват - въпреки всичките несправедливости, Той е справедлив, въпреки цялата мъка, ще има и добро и стотиците втълпявания, че този "Бог" прибирал добрите хора рано...да прибра много добри хора и то много рано...
Това е този "Бог" с когото аз водя война - този изплетен от представите и вярванията на християните. Аз просто искам да изтъкна, че Той не съществува (поне за мен). Съществуваме аз и вие...
Бог не ме харесва, но и на мен не ми е симпатичен,
от години водим все една и съща студена война,
играем „Го” и сме вечно с равен резултат,
непрекъснато си правим мръсни номера.
Оцеляла си Бианка...защото Бог го е поискал...
за да те научи на мъдрост и обичане...още си толкова млада!
с обич за теб.Бог те обича, обичай го и ти...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Искам да прокарам малко разяснение - аз не съм християнка и моята перспектива за "Бог" е съвсем различна. Разбира се, уважавам религията (доколкото познанията ми позволяват) и хората, които я изповядват.
В това стихотворение "Бог" е именно този "Бог", които всички християни покрай мен ми втълпяват - въпреки всичките несправедливости, Той е справедлив, въпреки цялата мъка, ще има и добро и стотиците втълпявания, че този "Бог" прибирал добрите хора рано...да прибра много добри хора и то много рано...
Това е този "Бог" с когото аз водя война - този изплетен от представите и вярванията на християните. Аз просто искам да изтъкна, че Той не съществува (поне за мен). Съществуваме аз и вие...
Благодаря ви за коментарите!