„Аз съм българче”
Аз съм българче и силна
уж е майка мен родила,
а се волята ми килна
и дълбоко се е скрила.
Аз съм българче. Отричам
да сме с брата разделени,
да се върна се заричам,
та да спре сърце да стене.
Аз съм българче свободно,
затова далеч живея,
там сега ми е угодно,
ала ден и нощ милея.
Аз съм българче, но расна
не сред родното си племе,
то ме вика, сърцегласно,
но духът ми още дреме.
© Марин Цанков Все права защищены