Аз съм българче и силна
майка мене е родила.
Бой търпи и мъкне чанти,
и прилича на слугиня.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
в тях боклука си да хвърлям -
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
но под робство аз живея.
Всичко чуждо, що е модно,
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в преход двадесет години.
Син съм на земя прекрасна
и на диво селско племе...
© Йордан Ботев Все права защищены
Аз съм българче. Обичам
да летувам на море.
Българин да се наричам,
тука хич не е добре.
Син да бях на чуждо племе,
в ресторанта всеки ден
щяха да намират време
да сервират и на мен.
Бих се запознал свободно
с много хубави жени –
всичко българско и родно
щеше да ме оцени.
А сега наум за мене
май че всеки си мълви:
– В наште планини зеленни
тоя що не си върви?
Марко Ганчев
Извинявай, че си позволих да постна творбата на големия български поет, писател и сатирик тук.Нищо ново под слънцето...т.е. в България.