Хей човеко... вдигни очи...
да ти... този, който се наричаш българин...
Огледай се...виж ме...чуй ме...
Аз съм твоята Майчица...
онази дето я наричате Земен Рай...
дето на нея... рози цъфтят... и ухаят навред...
дето планини има... и светлина ви отдават...
дето земя плодородна има... благодат да ви дават...
дето море Черно има... за да отмива...
дето реки има... жива вода да са ...за вас...
Да аз съм.. тази майчица...
на древен и благословен народ...
И нищо...че са ме кръстосвали на длъж и шир...
чужди орди...къпейки гръдта ми с човешка плът...
в дни на грохот и мъка човешка...
Аз сила ви дадох...
... и мъдрост... която от коле пазех...и нея ви дадох...
Дори когато...изедници жадни...
и предатели славни...и незнайни Души...
бродеха тайно и явно...по градове и села...
по баири и чукари... за своя облага...
а други умряха безславно...за да ме пазят..
Аз на тях нежна прегръдка им дадох... в моята угар...
Когато и днес старите рани отворих те...
пак да кърват и гноят...
Благата си давам...
но на сития все залъка малък е...
а на гладния... му викате... Бог да ти помага...
Благия...в Божи Човеци... ви пратих...
На изедници клетите...уроци да показват...със своя живот...
Но слепи са... толкова слепи...
че даже не чуват... плача народен... и не виждат далеч....
В Дърво Вековно се превърнах...
Благодат да имате за всичко...
да се Радвате...да се Обичате...да си Помагате...
да Живеете...да Пребъдете...
Криле съм ви дала...чрез вашите Отци Пазители...
Духовни да бъдете...да Творите с Любов...
А във замяна поисках само ...
Да ме Обичате и Пазите...
за вас и вашите деца...
Хей Човеко...вдигни очи...
с Любов ме погледни...
...и Българин с Любов за мен Бъди...

Соня Георгиева