Аз съм едно дете
Не искам вкъщи апатия
Но се прибирам намръщен
Някой ми се смее с познат
Смях
Някоя хиена
Зад завесата си от страх
Там крие очите си
И хиляди затъмнения кръжат над нея
Там свежда поглед и мисли
За причината, поради която се смее
Аз съм едно
Начало на бавно броене
Едно е останало от мене
30.03.2005
© Десислав Илиев Все права защищены