Аз съм малко чудо, простичко, от Бога,
от пръстта родена, пила съм роса.
С първи мраз умирам, ала знай, че мога,
с дъх благоуханен, да те възкреся.
Слезе в миг дъгата, нежно ме целуна,
изрисува, с пръсти моите листа,
тръните брои ми пролет пълнолунна,
в нежната тревица – бисерче – блестя.
Цяла нощ ухая, сладко, но нахалост,
никой не прежали капка кръв за мен.
Славеят умира, влюбен в мен, нажалост,
корени държат ме... Той в небе роден. ...