Аз съм наблюдател.
Понякога - съмнителен тип.
Аплодисменти.
Ехо, ехо...
Стоя неподвижно,
има нещо скришно.
Задавят се в мен
или не обръщат глава.
Пространството съм аз.
Крак въз крак -
спъни се пак.
Понякога шепот,
други път глъчка,
тъпкам всичко
и едно до друго то се гъчка.
“Какво?“ и “кога?“
Къде го?
То, това, нещото...
Никъде.
Аз съм наблюдател.
Понякога, съмнителен тип.
Ехо, ехо...
Чуваш ли го?
Стоя сред мъгла,
има нещо неясно.
Удрят се в мен
или не подават ръка.
Димя, това съм аз.
Тяло въз земя -
потопи се пак.
Понякога става така,
зависи на кого от нас попаднеш.
Аплодисменти.
© Изи Кайт Все права защищены