На бебе съм люлка,
ме́нче с вода.
На вятъра – булка,
звездица в нощта.
В църква – камбана,
върху кръста – разпятие.
На тъгата – забрава,
за болния – биле.
В реката съм камък,
под слънцето – сянка.
За бедния – замък,
на сирачето – майка.
Птица съм в полет,
на злината – прошка.
И адът, и раят
в душата ми спорят.
Сълзи съм от радост,
на неправдата – гняв.
В думите – благост,
за немия – глас.
На просяк съм шепа,
за алчния – клада.
Пред слепеца – пътека.
Доброта съм и вяра.
С живота танцувам.
Жена съм по име.
За обич жадувам.
Протегни ръка – докосни ме!
© Яна Ангелова- Яни Все права защищены