6 янв. 2009 г., 19:31
Аз съм нещо (Искам)
Аз съм нещо, нещо съм роден, първо мляко съм засукал
и погледнал съм света, първа реч съм изговорил,
първи път съм извървял.
Нещо бях, но формата ми се мени - от нещото, което бях,
до това в наши дни.
Искам да отида някъде, някъде да повървя
и в пътя тъй самотен да открия красота.
Искам да остана там, където сърцето ми се смее,
да лекувам хорската тъга, да накарам птица да запее.
Искам да видя всичко, като птица да погледна отгоре,
от небето и не от старост, а от радост
да се пръсне в мен сърцето.
Искам някой да открия, да намеря, да обикна
и таз жена красива дето търся, щом намеря,
аз ще викна! Животът е прекрасен!!!
Но търся себе си сега, дали ще се открия,
там в дивите стада, по поляните безбрежни,
или в полета на птица и песните небрежни,
дали ще се открия там, сред вечни ледове,
дето ръце замръзват, а стопява се сърце,
там ли в синьото небе, или в черната земя,
дали въздух съм или вода.
Дали ще се открия, не зная, но
продължавам да опитвам, защото знам,
наближава краят...
и погледнал съм света, първа реч съм изговорил,
първи път съм извървял.
Нещо бях, но формата ми се мени - от нещото, което бях,
до това в наши дни.
Искам да отида някъде, някъде да повървя
и в пътя тъй самотен да открия красота.
Искам да остана там, където сърцето ми се смее,
да лекувам хорската тъга, да накарам птица да запее.
Искам да видя всичко, като птица да погледна отгоре,
от небето и не от старост, а от радост
да се пръсне в мен сърцето.
Искам някой да открия, да намеря, да обикна
и таз жена красива дето търся, щом намеря,
аз ще викна! Животът е прекрасен!!!
Но търся себе си сега, дали ще се открия,
там в дивите стада, по поляните безбрежни,
или в полета на птица и песните небрежни,
дали ще се открия там, сред вечни ледове,
дето ръце замръзват, а стопява се сърце,
там ли в синьото небе, или в черната земя,
дали въздух съм или вода.
Дали ще се открия, не зная, но
продължавам да опитвам, защото знам,
наближава краят...
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Наистина целта на човешкия живот е в еуфорията на намирането,в щастието да откриеш Нещо,Някой,нали това оправдава напрежението на търсенето,празнотата на чакането,болката от самотата....И на всички ни е познат страхът от това да умрем несебепостигнали се,загубили себе си по кривите пътеки на безсмислени планове,фалшиви,ненужни сметки...и в крайна сметка животът е това,което ни се случва в момента - всички горим в пламъците на безкрайното очакване,а всяка постигната цел не е някакъв щастлив край,а само поредната брънка от мрежата на безкрая...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Но върви, Дейвид.
Ще стигнеш...
Замислящ стих си написал.
Поздрав!