Аз съм нощта ти. Слизам с луната,
наметната леко с лъчите и́.
Тихо на пръсти, вървя към земята,
да докосна любовни мечтите ти.
Сред росна трева, с въздишка една,
по кожата ми събираш звездите.
Докосваш ме нежно, а тази луна,
в лъчите си вплете съдбите ни.
Потъваш във мен и си целия звук,
отекващ в крехката моя вселена.
С вятъра стенещ, в пеещ капчук,
откриваш колко съм истинска, земна. ...