10 окт. 2007 г., 19:17
Аз съм острието във ръцете ти.
По бръснача нося те, върху ръба.
Аз съм шпагата, забита във сърцето ти.
Аз съм бликаща, червената, кръвта...
Аз съм вятърът във плачеща върба.
Кърша и огъвам я. Да страда, нека.
Аз съм полъхът на мрачната съдба.
Прокрадвам се потайно, изполека.
Аз съм най-красивата усмивка на лицето ти.
Която бръчици покрай очите ти остави.
Аз съм стрела, умишлено уцелила сърцето ти.
И мен не можеш нивга ме забрави. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация