15 дек. 2008 г., 05:58

Аз съм само... 

  Поэзия
606 0 8
                            Провокирано от
                            стихотворението "Стихии"
                            на Елисавета Багряна


Аз съм малка, по-мъничка
от тревата съм даже.
Видях се - в образ на мравка,
понесла стократен товар на гърба си.

Аз съм лека. По-лека
от пуха  на глухарче.
И ефирна, по-ефирна
от топлия полъх на вятър.

Аз съм зрънцето жито!
Потърсило топлото пролетно слънце,
за да покълне от земната твърд.
Полято със сълзи, класило...

Аз съм залъка хляб. И водата.
Аз съм глътката вино със нафора.
И искрица от свещ пред иконата.
И капка мед от дъхаво цвете.

Аз съм огънят. В огнището с Бъдника.

Аз съм само... своята същност.
Само себе си. И само понякога.
И съвсем обикновена,
през всичкото време останало.
 

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??