HellMad (Адриан Иванов)
48 334
2 апр. 2006 г., 17:41

Аз съм само на 20... 

  Поэзия
1078 0 18
Аз съм само на 20 години
а смъртта е моя мечта
с една посивяла и празна
наранена от всичко душа .

Аз съм само на 20 години
а от ляво все по-често тежи
мечти и копнежи умрели отдавна
и сърцето все по-често мълчи

Аз съм само на 20 години
а живота до болка е черен
очите изплакани търсят
бутилката - приятеля верен

Аз съм само на 20 години
и липсата ти ужасно тежи
днес ще сложа края на всичко
Отивам си!Обичам те!Прости!

© Адриан Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Незабравимо!!!
  • Страхотно стихотворение наистина докосва...Незнам чак как да го опища ама е много добро!БРАВО!заслужена шестица
  • Дани , Благодаря и на теб !
  • хубаво пишеш-радвай се на живота и на на-хубавите си години....
  • Благодаря Ти Ивайло , предполагам , че е така . Лошото е когато на 20 наистина се чувстваш така.Аз какзах и преди - просто лош ден , и все пак остаряваме бавно

    ВТ , за съжаление всеобщо , на днешно време моите набори наполовината злоупотребяват с алкохола . Някак си ми се струва , че нещата са по друг начин . Все пак ти си доста по-голям от мен .

    А на този който ми е лепнал злобната двойка .. ...щом смяташ , че е за две...ПОКЛОН ПРЕД ТВОЯ ТАЛАНТ !
  • Написаното ми харесва, но нещо ...бутилката ми е малко чужда!
    Не зная за останалите, но на мен винаги ми се иска да съм на 14 или на 18 години - това са годините на 8(в моята гимназия бе нещо като дублиране на подготвителен) и на 11(последния) клас в гимназията. В 8 клас потъваш в един нов свят, събуждаш се за съвсем нови усещания към хората около теб (въпреки, че момчетата общо взето бяхме в някои отношения много загубени, докато момичетата вече бяха в пролетта на живота!) В 11 клас през цялата година не може да те напусне усещането за предстояща раздяла - всички бяхме от различни градове и с различни бъдещи намерения. Когато се срещнахме вече в института - не беше същото, въпреки че 1/2 от класа учехме във ВМЕИ или ВХТИ ;съседни сгради в Дървеница. А и никога няма да забравя самата раздяла - бяхме само 6 момчета, строиха ни пред черната дъска и всички момичета преминаха да целунат всеки от нас. Никой на никого не подвикваше да побърза и никой не се срамуваше от своите чувства и какво течеше по лицето. Не мога да го опиша, а само да пожелая на всички такъв спомен. Поздрави към всички и дано ме разберете...
  • Хей Адриане! Не мисли, че на 46 години е по-различно! Само дето си... излъган малко по-вече, събрал си малко по-вече житейски опит, тялото ти е остаряло малко по-вече, остава ти малко по-малко да живееш... а иначе в ДУШАТА се чувстваш пак КАТО НА 20 ГОДИНИ! "henryoliver" го е написал!
    И сърцето ПАК ЩЕ ТЕ БОЛИ КАТО НА 20!!! Стихото е много добро - и от мен 6-так!
  • Благодаря ти "малка и жестока" Емили . Пожелавам ти го от сърце - да обичаш повече , да пишеш много по-добре и да имаш повече сила !
  • Диана (Логична ) , много , много си права . Просто поредния лош ден . Все пак мерси !
  • Да ти кажа 20 хич не са малко!И ако искаш да знаеш вече е твърде късно да се предаваш!От такива стихчета настръхвам!
  • Даааааа Вярно че на 20 и аз се чувствах така.....самоче на 20 и половина срещнах голямата си любов и....... Дано и ти на 20 и половина напишеш нещо по - оптимистично и дано пак да е толкова хубаво ,че даже и по ! 6
  • Всички се Влюбват все още .. надявам се !
  • Хе,хе хубаво беше на 20.Не че сега не е хубаво и не че и сега не искат някои хора да си режат вените и да вземат прекалено много от нещо. И не че и сега не плачем и не че и сега не можем...Но и сега, така както и на 20, се влюбваме и това е прекрасно!Влюбват се обаче само тези от нас, които все още виждаме да се мотаят наоколо.Другите не се влюбват,предполагам.
  • Благодаря Ви много . Хубаво е когато получаваш подкрепа ! Обещавм никаде да не ходя !

    Ал , скоро никой не ме беше наричал братко , благодаря ти .
    Джейни , надявам се и аз да се науча да обичам повече - по космически .

    Благодаря на всички .
  • Стихът ти е много силен! Дано да не си чак толкова тъжен в действителност!
  • И аз съм имала подобни моменти.Писането на стихове е облекчавало чувствата ми, явно тогава съм писала често... Сигурна съм, че вътре в себе си имаш повече сила, отколкото подозираш! Стихотворението ми харесва!
  • Адриан стиха ти е хубав,така е когато си на 20,а после с годините се учиш да обичаш себе си и живота.Не зная за другите,но и аз на 20 чувствах по същият начин.Сега освен живота и себе си се уча да обичам въобще.
    А ти не мисли да ходиш някъде ,а се учи да обичаш по космически!
  • Хей, я, къде си тръгнал? Стой, прегърни живота!
    Браво, HellMad, много е хубаво!
Предложения
: ??:??