20 окт. 2010 г., 09:13

Аз, ти и смъртта на входната врата 

  Поэзия » Любовная
539 0 1

Няма я вече твоята красива усмивка. 
Няма ги и твоите красиви очи, 

с които ме гледаше страстно. 
Няма го вече и онова изражение, 

с което ми казваше „обичам те”, 
само тихата смърт и онзи одър...

Няма мили думи, които да ме утешат сега. 
Няма я радостта, която изпълва моята душа, 
само споменът, любовта 
и смъртта на входната врата. 

Няма ме и мен сега. 
Няма го и онзи влюбен веселяк, 
носещ радост в твоята душа 
само аз, ти и смъртта на входната врата.

© Христомир Лазаров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжен,дълбок и много смислен стих.Поздрави!
Предложения
: ??:??