Аз съм онази нечувана песен
с нежни извивки и галещи трели,
тихо изпята от славей небесен -
звуци вълшебни към теб полетели.
Ти си вълшебната песен, която
гали слуха ми в среднощния час
и ме изпълва със полъх на лято,
даже когато навънка е мраз.
Ние сме два полутона далечни,
стара магия, от хиляда лета.
Тиха въздишка, на Земята ни вечна
в мелодия древна, като света. ...