Търсих те сред тълпите хора,
а като те намирах, погледи извръщах!
Мечтаех. Без почивка, без умора...
Ти напред вървеше, а аз пък все се връщах.
Уплашен бях! Не знаех какво да правя...
Явно ума си пак загубих.
Де да можех любов да ти доставя,
защото в теб се влюбих!
Обичах всеки миг прекаран с теб далече!
Обичах на гласа ти всеки звук.
Но уморен съм. Тръгвам вече!
А ти оставаш тук!