Мълча. Пред мен седят прострени -

вестник стар и ноти разпилени...

Кафето горчиво  сковава главата

и всякаш търси от мен отплата.

Думите глъхнат в мрака себичен,

а животът минава край мен безразличен.

Зелен етикет с мрачна усмивка

напомня за сладката отровна напивка...

която спасява духа заробен,

останал кат спомен от шепот лъжовен..

Седя... Край мен се води борба

невъзможна за свободата желана,

но и тъй невидяна.

В ненужна драма се лутаме двама,

а лампата прашна

крие мисъл страшна.

Пълзя и треперя...

от страх скована,

но не свалям роклята от желязо продрана.

Крещя... Тишината задава неясни въпроси...

към душата сломена като къща опожарена..

Светът е удавен,животът прояден,

но щом си роден - на хората си задължен... -

да продължаваш ден след ден... -

да се скиташ сам, смутен..

И да търсиш смисъл скрит или 

случайно зад шкафа затрит.. -

докато вятърът не те понесе...

мъртъв или на прах стрит...

.........ит...