Аз в спомени живея
и дишам утаения въздух от загинали мечти!
Не защото искам,
а губя се просто в онази мъгла от сподавени сълзи!
И днес аз викам безгласно,
в опит някой да чуе моя глас.
Единственото, което ми остана обаче,
съм единствено и само аз!
Търся, а не мога да открия
пристан за моята душа...
Намирам... и стигам! Пристанът е пуст! Навсякъде е тишина!
Търся те! Смея се през сълзи!! Какво да търся? ...