rudin (Иван Христов)
858 1444
13 окт. 2010 г., 22:29

Аз в глетчер се превърнах... и вълна 

  Поэзия » Другая
646 0 10

 

Провокирано  от  стихотворението

"Сега съм глетчер" на plami-6 (Плами)

 

 

Как чувствата в семейния ни улей

превърнаха се в ледени реки!?

И моят вик стопява се безшумен,

и тялото ми в рани се покри

от досега до каменното дъно,

от крамоли за дребни нещица,

от твоето отсъствие, тъй дълго, -

аз в глетчер се превърнах... и крещя

беззвучно, че децата да не чуят.

И чувствата със кой да споделя?

Кога ли твойта жалост ще събуди

забравената тръпка в младостта?

Във вените кръвта пулсира бавно,

сърцето ми отмерва всеки стих

и в плочите си ледени безславно

изрязвам всеки стон и вопъл тих...

 

Но мен една надежда ме възпира

във глетчера докрай да се скова

и в бавното приплъзване намирам

аз смисъл да живея и творя.

Докоснал ледовете си в  морето,

в синилото му бавно се топя...

Животът ми ще почне, откъдето

отново ще съм пенеста вълна!

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отново виждам тук леда като метафоричен образ на сивото ежедневие, но нестихващата вяра, "синилото" на живота, превръща лирическия герой в "пенеста вълна". Браво, Рудин!
  • Силен стих... Поздрави!
  • Дано не е така наистина. Много тъжно стихотворение.
  • Поздрав, Рудин!
  • Размислящ стих, посветен на живота, такъв какъвто е...
    Много истина и оптимизъм, въпреки всичко, има в него!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Много силен, отдаден стих - вричане!!!
    "Във вените кръвта пулсира бавно,
    сърцето ми отмерва всеки стих
    и в плочите си ледени безславно
    изрязвам всеки стон и вопъл тих..."

  • Споделена болка! И не позволявай да се превърнеш в глетчер! Поздрави!
  • докосна ме
  • Има оптимизъм ...
  • затрогващо откровение и дълбочина на чувствата.
    Ще бъдеш вълна, Иван.
    Толкова огън има в теб...
Предложения
: ??:??