26 июл. 2008 г., 10:19

Аз вярвам 

  Поэзия » Любовная
951 0 10
А мислех, че съм счупено стебло,
че вече няма поглед да изправям,
но в корените ми подаде се листо -
едничко, но с желание да ражда.

А мислех, че забравено гнездо
са устните ми леденостудени,
но кървавочервената любов
ги оцвети и пак са си засмени.

А казваха, че счупено стъкло
не се лепи, че винаги остава
напукана от белези любов...
Не вярвам им. Аз вярвам в чудесата.

Стеблото ми е жилаво и брулено,
а устните ми - многоцветни.
За счупената ваза нямам нищо,
но любовта...е друго нещо.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??