АЗ ВЪРВЯ
Нощни улици чакат ме вън.
Мракът в своето царство ме кани.
Топла нощ. Аз вървя като в сън,
под килим от блестящи реклами.
Тихи паркове тръгват към мен
и дърветата махат ми с клони.
Този град е така променен
с опустели, самотни балкони.
И площадът отдавна е сам.
Тишината се блъска в ушите.
Аз вървя и вървя все натам,
накъдето ми видят очите.
Нощни улици чакат ме вън.
Мракът в своето царство ме кани,
но очите залепват за сън,
в който гаснат блестящи реклами.
© Румен Ченков Все права защищены