Аз зная, аз винаги ще зная,
истината все пъпли във вените ми;
някой път я гоня, не желая
погледа ми светъл да очерни.
Виждам мръсния прах под снега,
крадливия поглед и страха,
но знам, че ще дойде сутринта,
с плащ огнен ще прогони нощта.
И макар сърце ми, кога е свито,
ранява ме и вие жалостливо,
вие, очи мои, нали не ще ме предадете?
Към Нея, Светлината, водете ме, водете! ...