на моята Непозната

Аз зная- тя е там. Отляво на олтара.

С грижливо сплетена коса.

С мантото шарено. Със шала.

Със чанта тънка през глава.

Изцяло в службата. В молитвите.

Тъй близо до Добрия Бог,

че са стопени и пречистени

бедите, целия живот.

И пак са радостни иконите…

Свещите плачат- и шептят.

Върба, тамян, цветя, алое

и светлина...И светлина.

Душите ни- деца невръстни-

по оцветените стени:

Исус с осле, Исус на кръста,

Исус възкръсва „ из мертвих” .

Исус спасява от проказа,

разслаблени, от слепота;

и пак така възвръща Лазар-

със две изпълнени слова.

Светата Дева- Майка наша.

Апостолите- в кръг висок.

Кълбо- и жезъл- книга, чаша;

вода- и вино- хляб, дискос.

Евангелистите.Йоан Предтеча.

Безсребърниците Козма- Дамян.

Свети Никола, чудотворца.

Свети Георги.Свети Йоан.

Светиците- вглъбеност, сила-

обичащата тишина…

Света Неделя- като жива.

Светата Петка- топлина.

О, тя е там!... Добра и тиха.

Светът във нея става цвят

и песен от псалтира.

Цвят и песен. Пак и пак...

Светци. Свещеномъченици.

Лечители и мъдреци.

Светите Седмочисленици.

Свети Четиридесет…Вси Светий.

Как искам там да съм! Застанал.

Да се прекръстя. Да сведа глава.

И да престане тази няма,

ненужно бликаща тъга.