Не ме оставяй
да пренощувам с яда си -
за една нощ
ще ме изгубиш!
Ще разкъса сънят ми
на късове ръбести
чувствата.
А помня,
някога ми предричаха -
много любови
ще преживея;
ще ме търсят те,
ще ме заричат, но...
любов не ще видят
във мене.
Ще остана
безмилостно ледена,
ще ме брули
безпътният вятър,
а дори само
мъж да погледна,
в пламъци
ще го подпалвам.
И от далече
ще гледам
как изгарят след мене
в пожарите
и превръщат се
в стенеща пепел, но...
аз ще тлея във тях -
незабравена.
Затова не оставяй
ядът ми да пренощува!
Много, много внимавай,
мълчи и кротувай -
да не би да си спомниш,
че не съм ти се вричала...
Да не би да си спомня,
че и теб не обичам!
© Анита Габровска Все права защищены