LadyFlame (Надя)
11 24
21 февр. 2008 г., 22:32

* * * 

  Поэзия
654 0 4

Бавно ме убиваш - мен и любовта,

сякаш си забравил нашата мечта,

сякаш си оставил мен и любовта,

да чакаме във ъгъла - да чакаме смъртта...

 

Тръпки ме побиват, лед, студенина...

Впива се в сърцето ми ледена стрела

и сякаш казваш ми със леден взор:

I don`t love you  No more...

 

Но защо получи се така?

Няма я омразата. Къде е любовта?

Има безразличие и пустота.

О, нима  ти искаше това ?

 

Може би е както с другата преди,

може би и нея, без да разбереш, рани,

може би направила е най-добре

като си тръгна и остави те.

 

Но не мога аз да те раня,

болката си в тебе да стопя.

Сякаш любовта ми избледня,

сякаш само сън била е тя.

 

Знам, че те обичам, знам, че ще боли

и искам ти до мен да си,

но дали

нещо ще те жегне, ако разбереш,

че ме губиш, че догарям като свещ,

 

в пясъка ще се стопя,

с вятъра ще отлетя,

в огъня ще изгоря

и ще чакам изгрева сама...

                                                     27.01.08

 

© Надя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "в пясъка ще се стопя,
    с вятъра ще отлетя,
    в огъня ще изгоря
    и ще чакам изгрева сама..."
    Хареса ми...
  • Надя, просто при следващото такова действие, произведението ти ще бъде върнато. Хелоуин беше преди няколко месеца.
  • е, извинявай, но не може 5 мин. след публикуването да е в "редакции" с всички грешки!!!
  • Много ми хареса! Красив и тъжен стих.
Предложения
: ??:??