Фалшива бях във твоя свят фалшив,
измислена, от мрамор изкована,
мрамор твърд, студен и сив,
а под мрамора с дълбока рана...
Фалшива бях със рана истинска,
но тази рана никой не съзря!
Под мрамора така притискана,
погуби моята душа!
Фалшива бях, за теб измислена,
че чак повярвах и сама,
че от мрамор съм изписана,
по-твърда че съм от скала...
Но после ти длето намери
и мрамора без жал разби
с ръка, която не трепери,
остави своите следи...
© Кристина Пейкова Все права защищены