Лежа в кувьоз
от фалшиви усмивки.
Незаконнородено дете.
Нежелано,
изтекло
в отвора на мивка
с изкривено и мрачно лице.

Изроди ме надеждата
със стерилна прегръдка
и отряза ми
пъпната връв.
Но тогава разбрах,
че родена съм мъртва,
че животът е всъщност такъв.

Изкъпана бях
от мечти истерични,
ала още, макар непрогледнала,
разбрах,
че по мене на капки се стича
на самотата
плацентата лепкава.

На третия ден
ме изписаха мислите,
ала нямаше вън
цветя и балони.
И тогава научих
горчивата истина:
аз съм просто дефектен
продукт на хормони.