26 апр. 2017 г., 22:31

***** 

  Поэзия » Философская
373 1 2

Не търчи подир мен,

не можеш ме стигна.

Аз съм идният ден

и небесната стигма.

Аз съм онзи вулкан,

що дими непрестанно,

но в себе си сбрал

безброй тонове лава.

Не търчи подир мен,

не можеш ме стигна.

Ето спрях – с дъх затаен.

А ти?...

Ти просто подмина!!

© Слава Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??