Следа...
Къде отвежда
тя?
Ще вървя
поредната стъпка...
Ето,
страхът млъква,
силата върху сърцето
силно изпъква.
Път...
отвежда
до
поредната
врата-надежда.
Отварям, а
зад нея
разнищени чувства
в кълбо прежда.
Поглеждам
нагоре
към...
Светлината;
към...
Луната;
после отново
зад врата
ме поглъща
на страха
Мъглата.
Нищо... нали
си сбъднах
Мечтата.
Да полетя,
да погледна
от високо
Калта
и да не
спра.
Имам
още
една
Мечта.
Да
намеря
вратата
на
Вечността.
Да надникна
през нея,
да видя
Другостта.