Беше благороден елен,
но стана ледник - студен.
Алкохолна бучка, вместо сърце,
и ледът - коктейлът е за тебе.
Нямаш вече в душата блян,
нито силна, топла длан,
за да я подадеш на мен.
Студът стана много голям.
Слънцето вече в мен
не стига, за да те стопля
и стопя.
За къде си вече, Меn!?
© Мина Конарова Все права защищены