12 июн. 2007 г., 23:24

БАБА 

  Поэзия
709 0 7
Баба кротко плетеше с копринен конец
и броеше бримки навързани...
Мъдростта и бе сякаш накичен венец...
Мислите и бяха забързани...
Снагата и беше дълга следа,
свързваща два различни века...
Топла приказка за човечността...
Една нумизматична монета...
Но конеца проряза плетящи ръце.
Куките паднаха и се строшиха.
Баба живота си спря да плете...
Мъдростта и мислите и - се стопиха... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??