5 нояб. 2011 г., 16:20
Баба Злата
Шаро погна котката.
Скачат под асмата.
Разровиха и цветята.
Съзря ги баба Злата.
Грабна метлата,
ред да въдворява - горката.
След котака се втурна,
ала бързо крака вирна.
Навехна си ръката.
Лежи на земята,
писна като сирена, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация