Бабината баница
Въртеше баба баници със ловкост на факир
и точеше корите – по-тънки от зефир.
Почти не стигах масата, но гледах във захлас,
на пръсти се повдигах в несигурен баланс.
Въртеше тя живота си – изваян от тесто,
и даже не се питаше къде, какво, защо.
Корите бавно съхнеха на вестник стар и ням.
Трохичка се откъсваше – по-малка и от грам.
Въртеше баба листите във тайнствено руло,
редейки ги в тавата, намазана с масло.
И къдреше спиралата на вечния безкрай,
във съвършенство – чак до най-малкия детайл.
Въртеше свойта баница – със сирене, яйца.
Аз гледах все на стола сама да се кача,
да видя как го прави вълшебството докрай,
но все не стигах никога до истината май.
Въртеше баба баници – най-вкусни на света.
Как искам аз уменията нейни да вплета
днес в мойта кухня, пълна с модерни чудеса.
Ама я няма баба и не е същ вкуса.
© Диана Фъртунова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Успех, Яна!
-
Много хубав стих!
-
Хубав стих, връща мили спомени...
Поздравявам те! -
Дааа, права си.
Поздравявам те. -
Много интересно стихотворение, Диде! Досещам се по какъв повод е писано и си се спрравила отлично!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
