Човек и добре да живее, се венчава,
едно след друго и децата се родяват.
След това, на свой ред, то се ръзумява,
тръгват децата, внуците се появяват.
И ето внучката ми мила, най-любима,
точно днес, в този хубав зимен ден,
празнува двадесет и петата година,
радост, много радост носи и на мен.
Ами така е, едно е по-харно от децата,
значи от мен знайте: внуците са това.
Нали ви е ясно защо така е по земята?
Или не ви е ясно? Ей сега ще обясня.
Кротки уж децата, често ни ядосват.
Години правили са не една и две бели,
ами това същото, с което ни белосват,
лавинно го връщат внуците ни добри.
И да не забравя: Жива, здрава да си, баби. Бъди!
(а)
:) от баба Ана с обич и усмивка за лунното момиче. ;)
27.12.2007г
© Анета Саманлиева Все права защищены