26 апр. 2020 г., 14:10
В очите ми лъчи се потопиха,
удавиха се в тиха устременост.
Ухая на обичане и вино -
дори и сутрин в свойта безметежност.
Понесена гальовно с Пролетняка,
откъсвам лъч от палещото слънце -
за нощем. И когато съм заляна -
от студ и страх, че няма да се върнеш.
За да узрея в гъвкава лозница,
протегнала листа, като девица.
И в тъмно, самодивско вино,
да прекипявам млада и стипчива... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация