БАДЕМОВАТА ТОРТИЧКА НА МАМА
... додето сутрин – още по пижама, из кухничката шета у дома,
и се разсънва край котлона мама – и нещо си говори сам-сама,
навярно има много важни теми, споделя си ги с нейния си поп,
аз знам, че бяла тортичка с бадеми ми прави с чаша ягодов сироп,
за сладост – ръсва шепа захарчица, усмихва се, отвеяна в мечти –
и в този миг прилича ми на птица! – от щастие готова да лети,
нарежда във тавенцето бишкоти, сметаната без жал над тях цеди,
такава торта в своите животи не съм и кусвал! – никога преди,
и в свят на болки, мъки и измама аз чезна във зениците ѝ – вдън.
Бадемовата тортичка на мама завинаги ще свети в моя сън.