лъвче (Лъки)
122 998
13 нояб. 2014 г., 00:12

Багра 

  Поэзия » Другая
599 0 5

Плисна цвят в очите ми. И тръгна.
Палитра бях на сляп художник,
който с пръсти и по памет нарисува
сърцето ми, на разума заложник.

Пастелно дишат живи цветове
в соната за отиващо си лято.
С ефирни пръсти вятърът краде
спомен за сърце със друго слято...

Ухае на пръст и мъртви листа...
Дишам вечност, в която за малко ме има.
Багра от лятото мие дъжда
от коляното ми, на което тихо сяда зимата.


снимка: нета

© Лъки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че споделихте с мен есенните багри, приятели!
    Ани, тихото ти присъствие ми носи светлина! Благодаря ти!
    Зем, аз все си мисля, че на твоето коляно сядат по две- три наведнъж Толкова красота оставят в стиховете ти!
    Мисана, нали няма да се изненадаш - "коментарната" ми поезия, понякога се получава но, как да устоиш на толкова цвят в сезона на туманни тъги?!
    Анабел, толкова е хубаво, че си тук! Усърдно се опитвам да бъда есен, но такова лято е в душата ми, че май скоро няма да ми се получи съвсем.
    Краси, такъв коментар от теб, ми е като шестица на изпит Благодаря от сърце!
    Ради, благодаря за неотменната ти подкрепа и добрите думи. Трогваш ме всеки път!
    Бъдете вдъхновени и много цветни!
  • Въздействуваща и отличаваща се поезия!
  • Браво!
    Удоволствие!
  • Как можа да напишеш толкова хубави редове, Лъвче?!:

    "Ухае на пръст и мъртви листа...
    Дишам вечност, в която за малко ме има.
    Багра от лятото мие дъжда
    от коляното ми, на което тихо сяда зимата."

    Нежни и паметни. От тях ухае на вечност.
    Едно рядко хубаво стихотворение!
  • Предпочитам Муза на моето коляно да сяда, ама като си рекла че и на женско сяда, няма да ти кърша хатъра я! Много ми хареса това, много!!!
Предложения
: ??:??