Б А Л А Д А
Ръцете ми са есенни лози.
Тежат от плод - не ги усещам вече.
Нозете ми - кокили от брези,
побелели от Времето.
Аз съм обезумялата Яна,
открила след дългото лутане
своя брат-близнак -
Балканджи Йово...
Прегърнах го с ръцете си!
Притиснах го до гръдта си!
И от нея потече еликсирът,
този, с който преливат умрелите -
гъст, буен и кървав.
Останали без вяра и надежда,
ние - еднояйчните близнаци,
се свихме в обвивката на яйцето,
само на метър под черната.
Тя ни прие благосклонно
и ни заоплаква полуживи...
Разделили обичта си по равно,
скрихме я в крилата на Ангелите-
Пазители.
А те - отлетяха в безкрая,
за да изпълнят заръката ни:
- Ангели, бели и святи...
- Предайте обичта ни удвоена...
- На хора, богове и планети...
- Там, където все още ги има!...
© Виолета Минчева Все права защищены