Дъхът ми ритъма прескочи за секунди,
за да издишам нищото,
преляло от душата ми и сухо...
Сърцето ми изгуби пулса за секунди
и след това, в кръвта отприщено,
изля се нелюбовието глухо...
Присви се във единствената точка на агония -
най-древният от всички вопли...
Развя се вятърът над сухата земя, прогони я...
И сам остана раната да чопли...
Завиха най-страшните хиени,
най-страшните... на самотата... ...