Балада за една мечта
По пътя си, върви една мечта
и крие се зад есенните храсти,
усмихва се на златната зора,
мечтата помечтава си за щастие.
А щастието, скрито било там,
някъде в красивите дървета,
катерицата, открадна го без срам,
замери с него малките хлапета.
Но тя не го видя и продължи
да си мечтае нещо доста странно,
със себе си живота отегчи,
превърна той мечтаното - в реалност.
И затлъстя нещастната мечта.
Делникът, през ден ù се присмива.
Не я тревожи никаква тъга.
Дали от този свят не си отива?
* balada от ballar - играя
© Виолета Томова Все права защищены