Ти бе онова нежно вдъхновение,
пристигащо при мен като видение,
докосващо всичките ми сетива,
изпълващо с любов моята душа!
Но с едно простичко отрицание
обрече душата на вечно страдание!
Припев:
Душата ми се скита между рая и ада,
докато аз пея тази тъжна балада!
От скръб за теб изплаках двете очи,
по бузите течаха кървави сълзи!
От любовта ми към теб греех и живях, ...