26 июн. 2010 г., 08:42  

Балада за някого... 

  Поэзия
778 0 2
Пътят пред мене изчезва,
превръща се в струна.
Опъната сякаш до край,
под гумите...
Издаде стон на китара,
която тъжи за момиче.
Момиче, което е слушало,
толкова пъти нейните песни...
И толкова пъти, на този мотор,
в прегръдките мои притихвало!
Вятърът брули лицето ми!
Мисля си пак, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Някой Все права защищены

Предложения
: ??:??