12 мая 2012 г., 21:32  

Балада за синеокото момче - III 

  Поэзия » Оды и поэмы
776 0 6
Брегът на синята река.
Селцето китно, сред лъките.
Момче без чувства и с крила
ненужни – сляпо бе с очите.
Изострило бе своя слух –
тревите сеща как растяха -
и с много труд, талант и дух
тешеше с песните селяка.
Засвири – славеят немей
и глъхнат бързите копита.
То за великия Орфей
накрая всекиго разпитва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Все права защищены

Предложения
: ??:??