16 нояб. 2011 г., 13:50
Für Mihailina Von Juniperus Leskovska
всъщност от нея
В тиха нощ аз тръгвам по паважа,
блеснал посред сивите мъгли.
Бог пустинника ли е помазал,
че една звезда дори не спи?!
Чудно е небето тук - светлее,
с дъх Земята очарова.
Нежна вяра ражда се, живее
и надежда носи с благослова.
Не напразно през живота минах
като искрометен звездопад. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация