Твоя съм, чуваш ли, толкова твоя!
Всяка частица на теб подарих.
Как ме превърна ти в птичка спокойна?
(Сякаш гласът ми е призрачно тих.)
Виж ме сега! В черен дъжд – балерина.
В малка кутийка без дъх се въртя.
Явно такава ме искаш – в картина.
Там да съм волна, насън да летя.
Знаеш ли, грее дъга в небосвода?
Няма да бъда безгласно момиче.
Моята светла звезда ще ме води.
С нови криле е душата ми птича.