Седи старица кротко на балкона.
Той е светът ù малък - два на два.
Копнежи няма. И мечти не гони.
Замислено склонила е глава.
Балконът е последната ù радост.
Животът долу си тече щастилив.
Старицата сънува свойта младост -
все този ден, смущаващо красив.
Един балкон. И Той под него пее.
Оставя после кошница с цветя...
Старицата сънува, че живее
и вечно чака на балкона тя.