Потеглям с измислен балон
в простòри, над мен извисèни!
Отдолу бушуват вълнѝ
ту весели, ту разгневени!

Балонът летѝ ли, летѝ
и облаци - рой ... му намѝгат
те - сякаш тюлени с криле,
с муцунките си го издѝгат

над своите бели главѝ,
над своите бели гърбѝни!
Летѝм с теб, балонче, летѝм!
Ех, бялата шир как пренѝ ни!

Как слънцето жари лица!
Към него ръце протегнѝ си!
Как вечер изгряват звездѝ
и всяка със свой чар блестѝ си!

Но връща се моят балон!
Земята отдолу му мàха! -
„Очѝте ти “ - пѝта го тя -
каквѝ чудесѝи видяха?!“...

И разказ започва безкрай! -
Балончо си поукрасява!
А мѝлата родна Земя
 го слуша и недоумява!...

И аз си го слушам безкрай,
немея и недоумявам,
и скоро с балона - чудак
в простòрите пак ще отплавам!...

.........................................................................

             Заповядайте!

    Място ѝма за всички!

          Такса - усмивка!